ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА БОЖУРИТЕ

От императорските градини в Китай през Англия това пищно цвете завладява целия свят и ако розата е царицата на цветята, то божурът спокойно може да бъде наречен техен цар.

Едва ли има градина, в която още в първите дни на май да не властва едно цвете с фин аромат и разкошни, богати цветове в бяло, бледорозово, кремаво, жълто или аленочервено. Това е божурът, който заслужено може да бъде наречен Царят на градината.

Божурът (Peonia) има своята древна история. Като повечето красиви цветя и той идва от Китай. Според старите китайски хроники божурите попадат в императорските градини за пръв път по време на управлението на династиите Цин и Хан, т. е. преди повече от 2200 години, но всъщност са познати и култивирани вече над 4000 години. Обикновените китайци получават позволение да отглеждат тези невероятни цветя в домовете си едва през VІІ-VІІІ в.  (по време на династията Тан). Постепенно със своето пищно великолепие божурът завладява Китай, където и  до днес е символ на успех и просперитет, а букети от него се подаряват в знак на приятелство и признателност. В буквален превод от китайски божур означава „най-красив“. Възхищението от божура не спира дотук - четвъртият месец от китайския календар носи романтичното име „Луна на божура”. В чест на благоуханното цвете се пишат стихове и поеми, рисуват се картини, а образът му краси китайски вази и съдове.

В Европа прекрасните цветя, подобни на роза, но без бодли, идват благодарение на холандския посланик в Китай, който ги описва в свой отчет през 1656 г. Растението заинтригува английския ботаник Джоузеф Банкс, който прави постъпки за неговото внасяне в Англия. Така императорското цвете стъпва на европейския континент, а оттам завладява и целия свят. От древността до днес са разработени различни методи за неговото отглеждане и култивиране и така са получени множество сортове и декоративни форми, които красят паркове и градини от ранна пролет до началото на есента.

В момента „господар” на Пролетна градина в Университетска ботаническа градина-Балчик е дървовидният божур (Paeonia suffruticosa). От около 40 вида божури повечето са тревисти, а едва 8 са дървовидни. Те са листопадни многогодишни храсти с богата рехава корона, високи до 2 м. Листата им са сложно нарязани, много ефектни, а цветовете са едри и многобройни като с нарастване на растението могат да достигнат и до 100. Всъщност дървовидният божур расте много бавно, но пък може да краси градината до 200 години. Достатъчно е да е засаден на подходящо място, съобразено с неговия произход – субалпийските гори на южен Китай, където властва студена снежна зима и горещо сухо лято.

Друг представител на семейство Божурови (Paeoniaceae), който можете все още да видите разцъфтял в огненочервено, е теснолистият божур (Paeonia tenuifoliaL.). Той е застрашен вид, вписан в Червената книга на Република България и представлява интерглациален (междуледников) реликт, включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Естественият му ареал на разпространение обхваща преди всичко Северното черноморско крайбрежие, но находища от теснолист божур могат да бъдат открити и по долината на р. Студена, в Софийския район, из Тунджанската хълмиста равнина и в Странджа.