ИСТОРИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА БАЛЧИК

Част 1: Преди началото

Малко история

През 1913 г. Балчик пада под Румънско владичество. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея, само няколко месеца по-рано, Петербургски протокол и напада в гръб България, на 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия, възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея, окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. През август 1916 румънците отвличат и пращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години. Hа 6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. През 1919 г. Балчик отново е окупиран от румънците.

При репресиите 1913 - 1940 г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената им са записани на паметни плочи поставени през 2005г. в градината пред общината. На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев извършват десант и заемат града, двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено с Крайовския договор. Градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно.

В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди бежанци-българи, депортирани от румънците от родните им български земи в Северна Добруджа.

Топография

 В североизточна България, на около 2 км югозападно от град Балчик (към днешна дата в регулация) и на 40 км североизточно от Варна, непосредствено до морския бряг се намирала местност, известна в началото на ХХ в под името „Трите воденици”.  Стръмен терен, описван като „закътана край морето низина с вековни дървета“, чиято характерна природна даденост е изобилието на вода.

Водният ресурс (нагледно изобразена върху Карта на изворите, на запад от Балчик) е наличен от изворите Дан Гьоз, намиращ се в държавна гора Кулак; извор Ак Бунар, с дебит 30 л/сек - обществен извор, в рамките на града и извор Ак Бунар - частен извор. Водният ресурс има пряка връзка с естествената растителност, която се е срещала там от една страна, както и с възможностите за използването на определен видов състав, от друга. Местността „Трите воденици” е пресечена от долината на река „Голям кулак”. Преди устието на реката, водата се спуска по стръмния терен към морето като естествен водопад с височина 15 м.

В тази местност, през 1924 година са съществували пет воденици, които впоследствие са запазени и приобщени към архитектурната композиция, както и големи площи, заети от лозя.

Източник: История на Балчик

Историческо Проучване на Ботаническата градина в Балчик