ИСТОРИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА БАЛЧИК
Част 3: Краят на едно владичество, начало на рефункционализацията
В предходните част 1 и част 2 ви разказахме интересни факти от историята на Балчик от началото на миналия век, както и от изграждането на бившата лятна резиденция на румънската кралица – обект, символизиращ най-южната точка на румънската окупация, сътворен от геополитически съображения* в хармония с природните дадености на областта.
Приблизително след 16 години на изграждане и сезонно ползване на лятната резиденция, и последвалата смърт на кралицата, идва и обрат в политическата обстановка. На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан договор, по силата на който към територията на Царство България е върната Южна Добруджа. Крайовската спогодба е договор, с който една историческа несправедливост бива поправена; условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа (“Cadrilater”), както и да се осъществи размяна на населението от Северна и Южна Добруджа.
Тези факти допринасят за трудните условия за стопанисването на резиденцията в този период. Високите данъци, които администрацията на бившата лятна резиденция изплаща към България, водят до цялостно западане на комплекса. Дворцовият градинар-иконом Карол Гутман, обезнадежден от настъпилите промени напуска длъжността си на администратор, като на негово място за кратко постъпва художника К. Константинеску. Скоро и той се отказва от нелеката задача и преотстъпва длъжността си на проф. М. Онческу - Бещелей – генерален консул във Варна по същото време.
Този период се характеризира предимно с дейности по поддържане и реконструкция на създадените сгради и градини.
Това е и началото на отварянето на обекта за обществен достъп. Всеки е можел да посети Двореца и градините срещу 20 леи, предвидени за благотворителни цели.
Връщането на обекта на българската държава е следващият етап в промяната на функциите му. Той се превръща в почивна станция на дейците на науката и култура. Сградният фонд чудесно се адаптира за тази си функция. Оригиналните имена на сградите се променят съгласно идеята за развитие на курортен комплекс „Тихият кът”, който е планирано да бъде „преустроен и разкрасен по инициатива на Комитета за изкуство и култура, за да може българската творческа интелигенция да прекарва лятната си почивка в него”.** От този момент нататък бившата лятна резиденция „Тенха Ювах” вече се нарича вила „Луна”, така обсъжданото днес минаре тогава е „кръглата кула”, до нея се помещава вила „Обзор”, сградите, които кралица Мария е кръстила на свои приближени или са изпълнявали конкретни функции в двора, са представени на творческата интелигенция като вила „Боряна”, вила „Изгрев”, вила „Залез” и други, отговарящи на историческата потребност имена.
От гледна точка на науката и в контекста на опазването на културно-историческите обекти, това е период, в който са загубени артефакти, които имат отношение към цялостната визия на обекта при сътворяването му. Пример са т.нар. изчезнали архитектурни обеми – храмът Мария Рух, пушалния салон Кара Далга и винарната. Прекрасният сребърен кладенец е бил окичен с колело и менче от ковано желязо, подобно на замъка в Бран, които, уви, днес няма как да видите. Белите стени на римската лоджия са изписани от неизвестен автор без връзка с автентичността...
Паралено с това парковата част остава занемарена, липсата на професионален градинарски подход става осезаема. В един такъв момент по инициатива на акад. проф. Даки Йорданов, министърът на културата Рубен Аврамов – като принципал на висшето образование тогава, издава през 1955 г. Заповед, с която нарежда създаването на Ботаническа градина. Аргументът, които може да бъде прочетен в съхранявания в Държавна агенция „Архиви” документ гласи: „За по-добро стопанисване на парка в почивната станция в гр. Балчик, както и за използването му за научни цели и провеждане на производствена практика на студентите и запазване на ценни видове растения и дървета, заповядвам:... да се създаде филиал на Ботаническата градина при Софийския университет.”
Това е истинското начало на днешната Ботаническа градина, надградила един исторически парк. Как от първия кактус, пренесен през знойното лято на 1955 г. от Ботаническата градина в центъра на София се е развила най-богатата колекция от кактуси и сукуленти в Източна Европа и на Балканите – предстои да ви разкажем в нашата поредица, посветена на 60 годишнината от създаването на Университетска Ботаническа градина Балчик.
** из увод в туристическа брошура с автор Ради Боев – директор на военно-морски музей – Варна, издадена от ДСП „Реклама”
