Сравнително рядък вид за естествената дива флора на България, но се среща на определени находища из широколистни гори на планините Славянка, Беласица, Родопите, Пирин, Западна Стара планина до 1300 метра надморска височина. Предпочита дълбоки и богати кафяви горски почви и не понася засушавания и сухи ветрове (суховеи). Цветът, на надлъжно напуканата и образуваща улеи по ствола кора, при младите дървета е сивозелен като с възрастта преминава към тъмнокафяв. На височина достига 35-40 метра. Листата му са прости, с широко ланцетна форма достигащи до 25 см. дължина и 8 см. ширина. Еднодомно растение. Цъфти през юни и юли. Образува плодове – кестени, които узряват през месец октомври още на същата година. Те са богати на скорбяла, захари, мазнини, витамини и имат приятен вкус. С красивата си широкояйцевидна корона дървото има ценна декоративна стойност. В Университетска ботаническа градина – Варна растат няколко дървета на две места.
