Metasequoia glyptostroboides Hu & W.C.Cheng – Метасеквоя

Метасеквоята (Metasequoia glyptostroboides Hu & W.C.Cheng) е вид иглолистно дърво, застрашено от изчезване в естествените си местообитания (видът е класифициран като „застрашен“ в международния списък на IUSN). Тя е единственият жив вид от род Metasequoia и един от трите рода в подсемейство Sequoioideae на семейство Cupressaceae (Кипарисови).
Регионът на произход на вида е Централен и Източен Китай, а естественият му ареал на разпространение в наши дни е ограничен до провинциите Хубей и Хунан в Китай.
Среща се по влажни, ниски склонове, по долините на реки и потоци в предпланински и планински райони.
Въпреки че е най-ниска от секвоите, метасеквоята може да достигне височина до 51 м.
Листата на дървото са срещуположно разположени, дълги 1-3 см, тревистозелени на цвят. През есента цветът им се променя до червеникавокафяв. Шишарките са кълбовидни до яйцевидни, с диаметър 1,5-2,5 см, с 16-28 люспи, разположени в противоположни двойки. Узряват за около 8-9 месеца след опрашването.
Видът е жива вкаменелост. Широко разпространен през мезозоя (250 – 65 млн. г. пр. н. е.), той е съвременник на динозаврите. Счита се за изчезнал до 40-те години на ХХ в., когато екземпляри от вида са открити в труднодостъпен район на Централен Китай. Няколко години по-късно, в първата международна експедиция, която описва Metasequoia glyptostroboides Hu & W.C.Cheng, участва и видният наш ботаник акад. Николай Стоянов. Той донася семена в Университетската ботаническа градина в София, където са отгледани няколко млади дръвчета. Едно от тях е пренесено и засадено в Университетска ботаническа градина – гр. Балчик (УБГ Балчик) от нейния ръководител след създаването ѝ – Никола Минчев. Този екземпляр, заедно с няколко екземпляра в Кралските ботанически градини (Kew Gardens), Лондон и Университетска ботаническа градина – гр. София, са най-старите екземпляри от вида, извън естественото му местообитание.
Метасеквоята може да се види в „Плачеща градина“ на УБГ Балчик.