
Блатният кипарис (Taxodium distichum (L.) Rich) е листопадно дърво от семейство Кипарисови (Cupressaceae). Произхожда от Северна Америка и расте на преовлажнени, заблатени и крайречни местообитания. Височината, до която достига, е в порядъка на 30–40 м, а дебелината на стъблото достига до 1–1,5 м. Характерен белег за вида е образуването на пневматофори (дихателни корени) – надземни корени, които могат да достигнат до 1–2 м над повърхността. Кората е червено-кафява. Образува удължени и скъсени клонки, като през есента скъсените опадат заедно с листата. Листата са линейни, светлозелени и меки, а през есента придобиват червено-кафяв цвят. Шишарките са единично разположени, яйцевидно заоблени с големина до 2–3 см.
Блатният кипарис (Taxodium distichum) се използва широко като декоративно растение, засаждано главно близо до бреговете на езера, водоеми и терени с повишена влажност. Декоративната му стойност се определя от характерната конусовидна корона, нежната текстура на листата и есенната багра.